Kyustendil
Кюстендил
Присъствието на траките в Кюстендилската котловина датира от края на бронзовата епоха (втората половина на III хилядолетие пр.н.е). Районът се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика. През V – IV век пр.н.е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище. След падането на Тракия под римска власт римляните превръщат селището във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия.
Крепост "Хисарлъка"
Крепостта Хисарлъка се намира се на най-високата равнинна част на едноименния хълм, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Изградена в края на ІV-началото на V в. Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и
площ 2,12 ха.
Римски терми
Намират се в централната част на град Кюстендил, в съседство с джамията „Ахмед бей“. Термите са изградени през 2 – 3 в. и са част от голям комплекс – асклепион.
На площ от около 1000 m² са разкрити части от 6 помещения. Предполагаемата площ на сградата е около 3000 m². Големите правоъгълни помещения се свързват помежду си с входове, оформени от гранитни прагове със следи от двукрили врати.
Техниката на градеж е смесена зидария „opus mixtum“ от редуващи се каменни и тухлени пояси от по четири реда тухли с хоросан, смесен със счукана тухла.
Средновековна църква
Свети Георги
Църквата “Свети Георги” се намира в югозападния квартал на град Кюстендил – Колуша, който в средновековието е бил село с име Коласия и седалище на кюстендилския митрополит по време на Османската империя. Това е най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Строена в края на Х - началото на ХI в. Тя е кръстокупоолна, от типа "вписан кръст", с размери 10 метра дължинна без притвора и ширина - 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. "скрити редове", техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип "вълчи зъб".
Пиргова кула
Средновековната отбранителна кула в град Кюстендил, позната под името "Пиркова", се намира в централната част на града до римските терми . Названието "Пиргова" произхожда от гръцката дума - "пиргос", което означава кула. Точна датировка на тази кула не е направена. В научната литература тя се отнася във времето между края на XIVв и първата четвърта на ХVв.
Кулата има почти квадратна форма с размери: 8,25 х 8,35м и височина 15м. Състои се от приземие и 3 етажа, от които третият се разделя в едната си половина на два полуетажа. Приземието е служело за склад.
Паметник на културата с категория "национално значение".
